Понякога Хокусай е живеел в крайна бедност, а и дори след като печелел добре от творчеството си, той предпочитал обикновен и скромен живот. В Едо, сега Токио, Хокусай изследва много стилове и открива своя отличителен художествен стил. Стремежът да се предаде дълбочината на пространството в японското изкуство, добре познат от европейското изкуство, е добре развит от него. В работата му се появяват все повече и повече цветове.
Диапазонът му включва всички форми и техники на дърворезба и живопис, а мотивите му варират от изобразяването на воини самураи до еротични сцени като „Мечтата на жената на рибаря“.
Най-известните му картини обаче изобразяват природата и са пейзажите.
Хокусай популяризира термина манга, който и до днес се използва за японските комикси. Неговата манга са сборници с рисунки, публикувани между 1814 и 1815 г. в общо 15 тома.
Те не разказват последователни истории, а представляват ежедневни картини на японското общество и култура през късния период на Едо и изобразяват целия спектър на човешкия живот.
Още по-известни става поредицата на Хокусай от 36 изгледи на планината Фуджи, която е рисувана между 1829 и 1833 г. и в която той е уловил елегантната и монументална фигура на най-високата и най-известната планина на Япония от различни гледни точки, в различни климатични условия и композиции в 36 пейзажни изгледа. Понякога планината е изобразена на преден план, друг път като фон.
Голямата вълна от Канагава, един отпечатък от този цикъл, е може би най-известното японско произведение на изкуството в света.
Хокусай въвежда пейзажи в стила ukiyo-e и произвежда първата серия от дърворезби, състоящи се изключително от пейзажни мотиви. Дърво-печатните гравюри на Хокусай са резултат от неговото изследване на вековното японско изкуство за печат върху дърво.
Хокусай е най-известният японски художник в света. Фактът, че той не е толкова добре познат в родината си, се дължи на стила му на укийо-е (картини на плаващия свят), който в Япония се възприема по-скоро като протонародно изкуство.
Хокусай е изобразил и няколко големи и типични японски теми, а неговото творчество се характеризира с традиционното японско училище Kanō, както и синтезът на това изкуство с китайската и холандската пейзажна живопис.
